...walking walking walking walking...

2012-02-05T00:45:00.002+02:00

Feel renewed inside
Feel the truth in life, see beyond sky, beyond our waking eyes
when the night is long, feel i don't belong
when sky is grey you turn to me and say
Love is all we are, together or apart.

центрирано.

2011-10-02T23:04:00.004+03:00

отдавна не бях се зареждала така мощно, както след вчерашния концерт на center и 1000mods. почти както се чувствах преди 2-3 години, с многото познати лица, ухил до ушите и непрекъснати наздравици. разбира се, нещата са различни, групите които гледаме са други, някои хора са си същите, други не съвсем, някои въобще ги няма.. отношенията са променени, с някои си по-близък от всякога, с други не можеш две думи да си кажеш... и това е част от нещата. но независимо от новата обстановка и атмосфера, онази тръпка вътре в теб е още жива. тръпката от това, което предстои, дори да няма реално за какво толкова да се вълнуваш; самият факт, че си част от цялото, от всички, независимо от общото ви минало и бъдеще, единственото, което има значение, е музиката. и в моменти като този забравяш за всичко друго, поклащаш се в ритъм, усмихваш се на съседа си по бира и всичко, което чувстваш е
любов.

2011-09-23T17:34:00.002+03:00

С астрономическата есен, като по часовник, мъглата на онази всепоглъщаща меланхолия се спусна отново на земята. Не го понасям този момент от годината, когато независимо какво се е случвало досега и колко усмихнати и слънчеви са били летните дни (или пък не съвсем), без значение от личните постижения и всички други неща, които трябва да ни карат да се чувстваме щастливи, пак това смазващо усещане те поглъща и някак без много съпротивление се отпускаш и понасяш по течението.. месеци наред. Така и не открих начин да скипвам или напълно да отстраня този особен период, в който осъзнавам, че за поредна година летаргията е неизбежна и идват дните за дебелите дрехи, вечно измръзналите крайници и зловещата нужда да стоя в леглото, докато не стане отново зелено и свежо.
Събудете ме когато последния сняг вече е замазал мръсните софийски улици и се чуе първата песен на птиците.

...

2011-09-15T22:51:00.000+03:00

Into the flood again,
Same old trip it was back then,
So I made a big mistake,
Try to see it once my way.

2011-07-18T20:40:00.003+03:00

тъжно е.
плаках днес. и запалих свещичка. ще гори още малко и после.. всичко ще е същото както преди.
странно е как се сещам да пиша тук само когато нещо не е наред. сякаш се е отворила отново онази бездънна яма. страх ме е.
не от убиеца на Яна, страх ме е от това колко лесно може да се обезсмисли живота. страх ме е от това колко посредствено и монотонно можем да изживеем дните си и никога да нямаме възможността да кажем открито всичко онова, което чувстваме.
това не е само за стотиците погубени млади животи досега,
то е за всички нас.
не забравяйте да дишате, да бъдете свободни, да бъдете себе си, да споделяте, плачете, усмихвате. кажете на всеки каквото има за казване.
защото утрешният ден винаги е под въпрос.

та.. 2010

2010-12-19T20:33:00.007+02:00

мда, всеки прави равносметка по това време на годината.
откъде да започна, и аз не знам. първото, което ми идва да кажа, е.. Криза. но не онази, с която мнозина се оправдават. толкова много неща се случиха, че понякога сякаш не съм аз или просто участвам в нечий сън. минах през Ада, но и открих истинския Рай на земята. година, в която никога не знаех какъв обрат предстои на следващия ден и дали ще оцелея. имаше и драма, колебания, крайности, много изплакани сълзи, раздели, съкращение от работа, 3 пъти смяна на жилище.. но и истинка хармония, спокойствие и мечтана любов. любов, която не съм вярвала, че е толкова близо. сега като се замисля, 2010 беше разделена прецизно на две части.. първата като Изпитанието, стигайки до реалното дъно и оцеляла, за да се срещна с втората която е абсолютния контраст и носи нищо друго освен единственото, за което съм мечтала. и да, беше трудно да прегърна мечтата, просто защото не можех да повярвам, че се превръща в нещо реално и че го заслужавам. просто защото живота ме беше научил да посрещам стени и да бъда готова за разочарование.

и ето на, отгръщам и тази страница. не знам какво ни чака в продължението през 2011 и няма да си пожелая нищо. и ако имах силата да върна времето с една година назад и да променя събитията, нямаше да я използвам. защото всичко се случи така, както трябваше. :)

here comes the sun

2010-07-26T15:15:00.002+03:00

та, след този главозамайващ преход от първата половина на 2010 към втората, сядам да пиша най-летния си слънчев пост в нетипично студения и мрачен ден като днешния.
за да изкрещя с пълна сила колко чаках тази промяна, колко съм щастлива и как с нетърпение чакам да се махна от софийската джунгла и да се изпълня с морски въздух...за да бъде всичко съвършено.
да спомена бееегло концерта на massive attack, който беше повече от специален. и тук ще замълча с благоговение.
да изразя радостта от това, че за първи път от доста време наистина чувствам света около себе си в пълна хармония. оглеждам се и виждам всеки и всичко на мястото си. чувам прекрасни новини.
и в този ред на мисли, още една крехка душа се появи на този свят.. да е жива и здрава малката принцеса Мария! :)
останалото, което бих написала прилича по-скоро на цветя, пеперуди и благоухания,
така че
спирам.

'pearls'

2010-05-13T22:33:00.002+03:00

I'm not from yesterday - Не съм вчерашен

Let's rise our hammers - Да си вдигаме чукалата

His mother old! - Майка му стара!

She, the ours, has seen herself - Тя нашата се е видяла

It's another - Друго си е

Here you are, bride, the day of Spas - Те ти булка Спасовден

Either the camel, either the camel driver - Я камилата, я камиларя

Fast bitch blind bears - Бързата кучка слепи ги ражда

United company mountain lifts - Сговорна дружина планина повдига

Your grand mommy's bushes - Бабините ти трънкини

I'll light your butter - Ще ти светя маслото

Insulted Petko empty bag brings - Сърдит Петко празна му торбата

If you had been sitting calm, you wouldn't have seen miracle - Да би мирно седяло не би чудо видяло

Early awoken chicken early sings - Рано пиле рано пее

Stay cool granny for beauty - Трай бабо за хубост

Look at your business, if you love - Гледай си работата, ако обичаш

She became what she became - Стана тя каквато стана

Psychoduck - Психопатка

Drive to go! - Карай да върви!

Yes-yes, how no! - Да-да, как не!

She became one - not to be of your business, remove, remove - Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани

So will be she - Тъй ше е тя

2010-04-15T23:46:00.005+03:00

колко е яко, когато в проливен дъжд на улицата чуеш искрения смях на някой, опръскан брутално от минаваща кола. когато и ти самият, чул този смях се ухилваш на собствената си смръщена физиономия и се оглеждаш, за да заразиш още някой изнервен минувач. когато въпреки, че цялата действителност непрекъснато се опитва да те смачка, ти само се свиваш, за да се изстреляш като пружина нагоре с още по-голяма сила. когато всички негативизми се блъскат в теб като мухи в прозорец.
когато се обадиш на приятел и отсреща чуеш "о, звучиш прекрасно!"
и увереността, почти граничеща с безрасъдство, която обаче те и оставя достатъчно здраво стъпил на земята, за да газиш всичко по пътя си, дръзнало да те отклони или разсее. сякаш всяка една частичка от теб е отворена към света, като проводник за вдъхновението, като филтър отсявайки само позитивното.
..и както напоследък прекарвам обедните си почивки - просто ходейки, без да спирам, без ясна посока и умисъл, защото е важна самата разходка, не накъде вървя.
с онзи гъделичкащ навик да поглеждам нагоре към небето.
here's coming a better version of me

2010-03-31T12:14:00.001+03:00

I'm broke but I'm happy
I'm poor but I'm kind
I'm short but I'm healthy, yeah
I'm high but I'm grounded
I'm sane but I'm overwhelmed
I'm lost but I'm hopeful baby

What it all comes down to
Is that everything's gonna be fine fine fine
I've got one hand in my pocket
And the other one is giving a high five

I feel drunk but I'm sober
I'm young and I'm underpaid
I'm tired but I'm working, yeah
I care but I'm worthless
I'm here but I'm really gone
I'm wrong and I'm sorry baby

What it all comes down to
Is that everything's gonna be quite alright
I've got one hand in my pocket
And the other one is flicking a cigarette

What it all comes down to
Is that I haven't got it all figured out just yet
I've got one hand in my pocket
And the other one is giving the peace sign

I'm free but I'm focused
I'm green but I'm wise
I'm shy but I'm friendly baby
I'm sad but I'm laughing
I'm brave but I'm chicken shit
I'm sick but I'm pretty baby

And what it all boils down to
Is that no one's really got it figured out just yet
I've got one hand in my pocket
And the other one is playing the piano

What it all comes down to my friends
Is that everything's just fine fine fine
I've got one hand in my pocket
And the other one is hailing a taxicab...

прераждането

2010-02-15T13:56:00.004+02:00

...всеки изживява по свой начин. всеки стига до своята истина за нещата по ултра личната пътечка. важното е да продължаваш да вървиш, независимо от всичко.
и начините за достигане на личната истина са много и различни.

www.insighting.eu
препоръчвам семинара на всеки, който не се страхува да пречупва граници. едно свръх лично, уникално изживяване. при следваща възможност ще посетя отново и се надявам това да бъде още една смела стъпка навътре към себе си.

рокля в бяло

2010-02-11T11:54:00.004+02:00

отново се събуждам с определена песен.
while my guitar gently weeps
отново ярките, ужасно силни сънища. и с всяко такова събуждане сякаш още нещо ми се изяснява, макар да не съм сигурна какво точно е то. но усещането за прозрение е истинско, както бих се заклела в съня си, че това което ми се случва, наистина се случва.
претръпвам. с всеки сблъсък, с всяко предизвикателство, което живота поднася. само че някак прозренията не ме правят по-зряла и мъдра... само по-безразлична.

2010-02-02T22:41:00.003+02:00

His hands hide inside a sleeve
And little feet play with the ground beneath him
While up in the sky is where he wants to be

Time will fly
And the wind plays with him
The night will give him its charm

While he walks home
His head's up in a cloud
He feels his pores fill up with fresh air
And there is no doubt
That one day he will be
Where the eye of his telescope has already been

And the wind plays with him
Night will give him its charm

Night will pass
But he's a lot faster
No one can do him any harm
...

...

2010-01-21T11:25:00.003+02:00

This girl I know needs some shelter
She don't believe anyone can help her
She's doing so much harm, doing so much damage
But you don't want to get involved
You tell her she can manage
And you can't change the way she feels
But you could put your arms around her

I know you want to live yourself
But could you forgive yourself
If you left her just the way
You found her

2010-01-13T09:42:00.003+02:00

...walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking walking through my mind...
wrong way.
but it leads somewhere

2010-01-04T23:22:00.003+02:00

започнах да пиша объркан меланхоличен разказ за усещания и абстрактност. стои си в черновата малкото смело късче и чака да бъде завършено.. но уви, при мен рядко се случва.
затова почувствах необходимост да напиша друг не толкова меланхоличен пост, с който просто да отбележа, че ако годината ще е такава, както започна, ще ми трябва нов блог с адрес one-for-the-bad-days.blogspot.com. everything will flow се казваше в една песен, а в друга go with the flow, истината е че колкото и да си ги повтарям, горчилката остава. докато не я преглътна и отново намеря сили да бъда позитивна. и все ще се намери някой, който се чувства достатъчно силен, за да те смачка, въпреки че даваш всичко от себе си. благодаря, защото така умирайки нещо в мен, се ражда друго, по-ценно.
и така, тази година ще я карам лежерно. никой да не ме занимава с глупости, моля.
чудесен старт, гадно продължение. все още се надявам на класическия happy end.

2009-12-22T00:43:00.003+02:00

след снощи искам да кажа:

*празно*

...

толкова много, много за казване, а оставам със зяпнала уста.
да, нищо не разбирам вече.

ето моята равносметка за изминалата година:

*празно*

весели празници.

2009-12-10T13:21:00.000+02:00

We ride along the great riverside
Ever so wide
The giver of clarity
She will be wise enough
To make us understand
The moment we reach heavenly land

Heavenly, heavenly
We focus on
We follow faithfully

Faithfully, faithfully
Slowly and surely we'll find our way

The ever present unexpected life is
All that we wanted
And all that we choose to lead
We will rise and fall
And all the chances in between

I try to move you to open up your mind
These barren city grounds
Make you never look behind
You'll be wise enough
And you will understand
The moment you reach heavenly land

Strong winds on desert ground
Release the tendency
And hold it like a cloud
Enlightened and breezy

Hence the strain it brings
If only we understand
Strong winds on desert ground
Foresee our lives

...

life

2009-12-07T13:42:00.004+02:00

още един живот започна от днес пътя си на този свят :) да е жив и здрав сина на Елито и Миленски... извън себе си съм от радост!!!

хайде пак в автобуса към следваща спирка ..Göttingen

2009-11-25T23:07:00.005+02:00

утре!
отивам да си изживея подаръка за рд, и то не с кой да е :). и ще изключа от всичко, и ще се размажа, и ще поглъщам с очи, и ще запечатвам със сърцето всеки миг. както правя винаги.

press Esc

change in the house of flies

2009-11-16T13:22:00.003+02:00

ето на, след дълго мълчание отбелязвам най-накрая.
дали защото всичко стана бързо или от суеверен страх, че плана отново може да се провали, не смеех да кажа или обсъдя с някого тази иначе доста сериозна стъпка. и колкото е сериозно, толкова стана ей така, хоп, трип-хоп.
и така, пренесох се, с изключение на някои дребни сувенири, фотоалбумите и лекции, които ще си взема в скоро време. тук постепенно става все по-уютно, нужно е време разбира се, адаптацията е бавен процес. стените искат своето, едно легло е излишно и трябва да си взема обещаната любима теменужка, за да придобие стаята някакъв по-добър вид. дано да няма засегнати, защото няма за какво. отношенията ми с близкото обкръжение не са се променили, поне аз така си мисля. само нямах достатъчно време да обърна внимание на всички, просто защото твърде много неща ме занимаваха покрай това местене.. не очаквам нищо и надявам се и от мен да не се очаква. спокойствието е налице, показателно е, че спя дълбоко и непробудно откакто съм тук. и най-вече - хората правят от къщата дом и си мисля, че ние тримцата ще се справим достатъчно добре с това :)

p.s. катя готви адски вкусно.
p.p.s. който и каквото и да пусне за слушане тук, всички са доволни (да, ласт-а ми е тотално мазало)
p.p.p.s. няма да се ходи И на muse, защо ли не бях много изненадана като разбрах. майната му, имам си оушънсайзки тишърт!! =)

2009-10-19T23:44:00.004+03:00

concert exhibition: smallman| 4? | emmy

everything in it's right place.

*grin* *doing the economic dance*

2009-10-04T15:32:00.003+03:00

ели беше на блек метъл концерт, облечена в бежово, с рх значка, ухилена до уши.
ако не друго, то поне си поговорих с любими хора, видях други, които отдавна не съм виждала (хъх, идеалното място за разговори..) и не е като да не ме забележат отдалече с този brit look или пък въобще да не ме познаят заради косата. много, много весело (:
блогнато!

driftwood

2009-10-02T23:31:00.004+03:00

кое е по-лошо: да спестяваш от съня в работни дни или да проспиваш почивните?
появи се опасното чувство, че съм инертна. не се нося по течението, а съм задърпана от стихийни води. няма и следа от паника, само блажено спокойствие. което всъщност е обезпокоителното. последния месец беше сякаш всмукан и изплют от прахосмукачката на битовизма. дори с моя "разчупен" график явно рутината е неизбежна.
друго странно нещо: неволно от активен участник наскоро станах страничен наблюдател - зад въображаема (почти реална) стена или стени, прозрачен изолиран балон, виждайки, разбирайки, но без реална връзка с това което се случва около мен, неспособна да осъществя тази връзка, безмълвна, слаба, някак.. уморена.
всичко върви нормално, а аз все се опитвам да чета дребния, едва забележим шрифт, когато единственото важно е гръмкото удебелено заглавие на първа страница.
поне за повечето хора.

P.S. и най-важното за деня, в който иначе абсолютно нищо не се случи, е че оползотворих обедната си почивка по възможно най-добрия начин и че тези дни рей бредбъри отново ще бъде предпочитана компания.
е, с малки изключения (:

едноличен търговец

2009-09-30T14:36:00.002+03:00

2+2=5

2009-09-29T21:38:00.002+03:00

?!
без излишен шум и помпозност, човека си прави, каквото си прави. музика де. току изскачат някакви парчета и продължава да кръстосва погледите с идеи и решения, не само в творчески план.
типично за него (:

eternal sunshine of the spotless mind

2009-09-27T23:35:00.003+03:00

пак този филм ми е в главата. понякога ми се иска да имам правото да избирам какво да помня и какво не.
и все пак, ако имах пък друга възможност да върна времето назад и да променя нещо, едва ли бих.
опитвам се отново да бягам. но колко далеч можеш да избягаш от самия себе си?
обръщам гръб на спомена, а пред мен се оказва стена. буквално, метафорично, всякак.
всичко вече по темата ми се струва абсурдно странно.

it's not easy to be human се казваше в една песен. и още нещо трябва вече да се науча, както kid каза: музиката не я свързвам с никого вече, тя си е само моя.

моя си е.

2009-09-10T16:19:00.005+03:00

думите ми не стигат да опиша какво значи това за мен ❤

2009-09-04T22:31:00.005+03:00

stanley donwood
вървиш си по улицата и отсрещната сграда е обложка.
така познатите му картини са като принт на нечий смахнат сън
(на вашият сън, докато ги слушате)
вече втори ден не мога да се оттърва от how to disappear
предполагам, че има причина за това

2009-09-01T22:46:00.002+03:00

по дяволите, как е възможно!!! поредният саботаж тази година, просто куца-сгърчена-крива за пътувания, от - до! на човек направо му идва да зареже и билети, и всичко, и да тръгне пеша, ако ще да става дума за някой остров в тихия океан. или от зор да усвои телепортация.
бясна.

2009-08-31T13:36:00.002+03:00

студен, облачен понеделник и всеки наоколо тихо и кротко с мисълта за настъпващата летаргия...
и все пак е някак уютно и приятно в тези мисли.

memories

2009-08-27T22:36:00.004+03:00

така седейки, леко раздразнена, но бързо съвземайки се
именно защото съм със слушалките, не заради какво да е, а последната порция от прага
и как ме хвърли there there далеч в годината, когато толкова много я въртяха по музикалните тв
и може би за първи път тогава вече бях хлътнала до уши
(хаха имаше една социална група в last.fm - music is my boyfriend)
и как с един жалък, евтин cd плеър въртях до безумие amnesiac в стаята, награбила белите листа и молив, чудейки се какво ще излезе от тази смахната сплав - от това в главата ми и нечовешкия глас от слушалките
и първият път, когато гледах just, което всъщност беше ключовия момент
и след това отново случайно, когато гледах no suprises
всяка една от тях оставила такъв отпечатък в съзнанието ми
и която и до ден днешен е все така достатъчно силна, за да ме разтърси
установих, че не само аз се клатя полусъзнателно на стола
последният албум, с всички хора и събития около него
и куп други неща... много, много силни, цветни, шарени места, емоции, чувства
I have no idea what I am talking about
неизбежното за тях - или хлътваш напълно и ги приемаш супер лично, или въобще не можеш да ги приемеш
така нечовешко да ти бръкнат в душата и да я стискат години наред
мога само да съм щастлива, че съм се родила в точното време
за да станат част от живота ми.

(nice dream)
(nice dream)
if you think that you're strong enough
if you think you belong enough

P.S. :)
точно за рд, йей!

she wants to go to the seaside...

2009-08-18T23:22:00.005+03:00

...again
and again
and

лятото си отива
гледаме големи имена на родна земя, събрали се наскоро
и родни не толкова големи имена, но с много потенциал, на които предстои прощален концерт
и съм едновременно толкова щастлива и тъжна
изсипах супер много пясък от раницата във ваната и просто пуснах водата
точно така, както мина всичко

P.S. написаното по-горе както може да се очаква, е под влияние на спир(и)та (в случая уиски). кхъм, чиърз

trains

2009-08-10T22:42:00.002+03:00

върнах се към тъмните цветове на пръстите
върнах се към радикални планове за косата
от опаковката към вътрешността

в живота всичко протича в цикли
явно отново е дошло времето за промяна

(и ако ставаше така, както в онзи филм с дж. кери и к. уинслет
нямаше да ми е толкова притеснено как ще се почувствам след няколко дни
само от мисълта, че всеки момент ще изскочи отнякъде)

дали има точно определена продължителност за всеки период
в края на който има само критична точка и вътрешна потребност да изтриеш всичко и да започнеш на чисто
и тъй като все още това не е възможно
бягаш

но единствената възможна траектория на това бягство
е
кръг

P.S. не съм депресирана, само малко 'не-ме-свърта-на-едно-място'
ще мине като си взема дозата морски въздух
see you there

под лупа

2009-07-27T23:10:00.004+03:00

хора, хора, много хора, всякакви, различни, цветни, уникални. напоследък отново се увличам по любимата ми занимавка - наблюдение и разгадаване. по някакъв свой начин.
неизбежното - като част от работата ми е да общувам, обслужвам, дори угаждам на различни хора, към всеки с нужното внимание, независимо дали ми е симпатичен или не, дали е пред мен или по телефона. и това всъщност е най-големият гъдел. тон, тембър, жестове, мимики, походка, безбройните малки неща, които издават човека. само наблюдаваш и събираш парчетата от мозайката. и вярно, че с някои от тях за целия ти съзнателен живот ще си разменил реплика-две, но дори това понякога е достатъчно. както и обратното. естествено, няма как въобще някога да направиш пълно, окончателно, категорично заключение. би било твърде самонадеяно :)
и за себе си, все още се чудя дали е интуиция или просто някак успявам да уловя издайническите знаци, защото в последно време хората около мен стават лесно предсказуеми. май твърде малко от нас експериментират със себе си.. съответно и с другите ;)

people moving all the time inside a perfectly straight line
don't you wanna just curve away?
(и към нея има вече видео, което доста се различава от картинката, която проектирах, когато влезе в списъка "любими")

P.S. купих си го, йей! "обекти" ще погълне утрешния освободен от изследователска дейност ден.

no title.

2009-07-16T22:49:00.003+03:00

хващам се, че съм клюмнала отново над скапаната клавиатура, вслушана в нов глас и 13 минутна поема, почти без музика, само фон. зяпнала бутоните sleep и wake up. и отдолу pause break. choose one.
рибата с две очи от едната страна на главата и балонът. it was wrong to say i was fallin in love because i never felt any way. припомних си го. филмът де.
ако можеше и да контролирам поне малко от това, което сънувам. подсъзнанието си прави гадни шеги.
aко можеше за някои неща да натиснеш просто един бутон. но никой не дава гаранция, че тогава ще е по-лесно.
по-малко от месец и го очаквам така, сякаш съм отново дете. и ако може да не се върна :)

rain

2009-07-04T21:56:00.003+03:00

from a great height, from a great height..
в този така упорито дъждовен месец най-малкото, което очаквах беше срещу 1ви да бъде толкова ясно, че да видя падащи звезди, а после голямото червено слънце и гладкото като езеро море. оглеждаме се и ни връхлитат спомени от феста, коя сцена къде беше, как вече нямаме търпение и каква лудница ще бъде на 14ти август. виждаме по пътя мишо, а после деси се оказва че познава ири и марийка или поне се сеща кои са :) май ми беше първото нощно спане на плажа, докато ни спамеха с кофти кавъри и бях събудена от един не толкова лош на incubus/drive. а после имаше точно на разсъмване supermassive black hole, толкова зле, че едва я познах хахах. след това топли закуски плюс кафета, смеем се на вечната опозиция Яни и избираме по- и най-подходящ час за автобус, за да има време и за плаж. керванът отпътува за каварна да се метализира, а post-mermaids прекараха останалото време в пясък/слънце/fiona/amplifier/faith (естествено). сещам се, че при други обстоятелства по същото време щях да съм на хиляди километри далеч. и пак, като закотвени там, няма тръгване. лепкави, солени, щастливи.
толкова щастлива. откога мрънкам за този морски въздух и за това, че ако можех ей така, само щрак, да заживея някъде там. тези 24 часа бяха като ритуал за духовно пречистване. дъжд от слънчеви лъчи на първото юлско слънце. прекрасен рожден ден, Ем.

усилватели всякакви

2009-06-28T12:48:00.004+03:00

когато се върнат онези периоди, в които сънувам така, че като се събудя, да имам натрапчивото чувство, че просто съм се озовала в леглото си, след като съм преживяла всичко.

когато лятото е в разгара си и вече дори в поредния дъждовен юнски ден долавям аромата на море.

когато дълго предъвкваната драма вече започва да си губи вкуса и да се разпада. (изплюй)

когато вкъщи вълненията са свързани главно с пенсиониране / кандидатстване / дипломиране. и 70 годишни юбилеи.

разсеяна съм, пия кафета които ме правят нервна, но не и будна, смеем се с колегите точно тогава, когато трябва да пазим тишина и нося бяла престилка, която автоматично ме прави в очите на хората медицинско лице.

колкото повече ни свързва, толкова повече ни отдалечава един от друг. и не усещаме как ни стига да разменим някоя дума онлайн, вместо да се видим. и е плашещо как неусетно свикваш и колко комфортно се чувстваш в тази интернет среда. липсват ми времената, когато хората прекарвахме повече време един с друг. и така, ограничавам се до e-mail, що се отнася до комуникация в нета.

стягам раничката и отивам да питам морето за отговори с най-любимите + happy birthnight + july morning + :)

2009-06-27T21:54:00.000+03:00

2009-06-14T22:39:00.002+03:00

горе-долу така. трябва да се науча да спя бързо през нощта, иначе другия вариант е да си взема възглавницата и да спестя времето за пътуване от и към работа.

другото, тези дни крада от времето за сън за да слушам новият the mars volta. нищо няма да казвам, ще са само възклицания.

отдавна предвкусвана смяна на концертни билети - depeche за lamb + tricky. не е зле, а.

следобеден чай, дъждобран, out of time

морската, мента, черно, откровения. с разликата 'smiling with the mouth of the ocean...'

наточване за края на октомври, 'прогресът' е налице. фалита - също. без виенски акционизъм, моля!

3те музи в настъпление, испански китари и симфонизиран рожден ден - само за късметлийки :Р

to be continued...

синьо

2009-06-10T19:15:00.004+03:00

.
щом онзи вътрешен глас замлъкна, значи това е то.
когато се освободиш от хипер-мега възвишените мечти и се приземиш на земята, нещата не изглеждат толкова малки, както когато си ги гледал отгоре. и когато започнеш да си припомняш какво е да е семпло, простичко и спреш да искаш това, онова и всичко. не искам нищо вече. и се усмихвам на чисто човешката си алчност.
смисъл? смисъла на нещата го придаваме само ние. следователно само ние си избираме какъв да е той.
моля, спрете да ме питате какво смятам да правя с бъдещето си, защото всичко е само настояще.
(поне една вечер погледайте залеза докато цветовете напълно се потопят в мрака. art is all around us) ♥

let's play: Thailand

2009-06-03T10:04:00.024+03:00

какви са първите асоциации, когато ви споменат за някоя страна?

например Тайланд.

ето какво първосигнално изникна при мен

най-вече екзотика, Буда, прочутите масажи...

екстремно кулинарно преживяване, от силните подправки...

...до пържени насекоми и ...прилепи

и разбира се, изящните танцьори с пищни костюми и характерните сдържани и прецизни движения,

танц, който включва много драма, тясно свързан с ритуалите и разбира се, Буда.

какво си представя acemo ако и кажа ъм.. Мексико? и upu - Япония ;)
снимки, видео, текст, рисунки, линкове - както и каквото искате, имате пълна свобода...

maybe...she will

2009-06-02T19:51:00.002+03:00

(първо сори Ем, ще отнеме малко време да отгатна защо блога не иска да публикува нещата в такова оформление, в което го искам и тогава ще продължим играта на асоциации... все пак, в общи линии си го казахме при последното виждане... но нали трябваше да бъде визуализирано, дали с видео или снимки)

другото, днес е 2ри юни. всяка, ама всяка година, където и да ме заварят сирените се оглеждам да видя какво правят другите хора около мен. днес погледнах през прозореца. бяха спряли двама души до един от блоковете и две майки с децата си се изправиха от пейките на площадката отпред. нито една кола не спря, други забързани хора не обърнаха внимание или просто не ги интересуваше. ще кажете е, какво толкова. имам работа, бързам, това не е начин за отдаване на почит и т.н. ами да, такива сме. какво толкова като сме хвърлили една мъничка хартийка на земята вместо в кофата, какво като не сме минали на жълта светлина, какво като телевизора работи, без някой да гледа, какво като някой вика за помощ навън, а ние дори не си подаваме носа през прозореца? за да има генерална промяна, трябва да се започне от малките неща. на кой му пука всъщност?
и в тази връзка, докато слушах за първи път maybeshewill и по-точно not for want of trying и ми настръхнаха косите, потърсих къде аджеба съм го чувала това, и се сетих:

колко от вас могат да отворят прозорците и да изкрещят?

2009-05-28T19:51:00.004+03:00

"(Art)... rescues us from our self chosen triviality, to which we are so prone. It is like a deep organ note that makes my hair stir and a shiver run through me. I 'pull back' from life, like a camera taking a long shot with a wide angle lens. I quite simply become aware of more reality than before."

Colin Wilson (The Occult)

:)

happy mondays/only happy when it rains

2009-05-18T16:57:00.003+03:00

за тези, които не знаят или не знаят че е до утре, да побързат да видят изложбата на Гоя в институт Сервантес - има зловещи неща, за човешките пороци и тъмни половини, чудесна за днешния дъждовен сив ден. и сигурно ще ходя пак да я видя и този път ще ми е весело и ще я видя по друг начин, защото е прекрасен ден, слушам само cheer up songs и много ми се танцува. а за depeche въобще не ми пука =)

2009-05-15T19:41:00.002+03:00

по дяволите, каква наивна глупачка съм.
добре че има кой да ми го напомня.

"... Когато мислим, че е умряла в нас, обикновено излиза, че ние сме умрели в нея. После тя се събужда, когато я повика болката. ..."

благодаря ти за притчата, Д.

slow down

2009-04-06T17:35:00.002+03:00

търпението.
искаме всичко на момента, веднага. и резултатът често е куп нерви и терзания.
животът на всеки има свой естествен ход, темпо, с което се развиват събитията. а ние в паниката си, че "няма време" и "живота е кратък" всеячески се опитваме да форсираме колелото, да превъртим кинолентата на бързи обороти. и какво постигаме? може би някои от нас нещо. но в крайна сметка, филма в нормален или забързан ход е един и същ. всяко нещо си има своето място във времето и свръх амбицията и упоритостта ни не променя този факт. затова преди всичко човек трябва да се научи да чака.
да чака активно, разбира се :)

открих за себе си чудесно продължение на филма, наречен "Висше образование" и започнах да проучвам. част втора би трябвало да включва приложна психология и изкуство, което идеално съчетава това, което е неразделна част от моя живот с това, което винаги е представлявало интерес за мен. или накратко казано - приложение на изкуството като терапия. някак се навързаха нещата: първо, преди около седмица ни гостува семейна приятелка, която разказа за дома за хора с увреждания, в който работи и периодично провеждащите се занимания по танц с хората там. после, ровейки се в търсене на работа, попаднах на това. което ме доведе до нбу. въпросът е: дали?
отговорът: защо не.

P.S. мисля че е време за лечебна пясъчна терапия по българското черноморие (намиг)

2009-03-29T13:24:00.004+03:00

както казах снощи, минута след като той слезе от сцената на тъжното старо читалище: 'нямам какво да кажа'. само усетих, че се вцепених и бях не съвсем адекватна. мисля, че съм извинена. и адски щастлива.
3 часа сън са достатъчни днес и след лечебна доза sigur ros бързам да изляза /избягам.

... and things need.. they need time
and time leads to other things ...

захарно петле

2009-03-18T17:23:00.002+02:00

по радиото в съблекалнята днес:

детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно
все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия ...

и после в автобуса
едно момченце с невинни очи
от обложката на един албум
изпълнени с fear of a blank planet
отстъпиха пред друго малко момченце
реално
с розови бузки
и характер

светът замря
и се усмихна
свалих слушалките и изключих плеъра

шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей, я запей
я запей ми пеесен
шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей, я запей
я запей ми пеесен...
шарено петлеееенце
галено момчееенце
я запеей
я запеей
я запеей ми пееесееен
и така докато го научиш!
шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей...
защо се смееш?
защо ми се усмихваш?
шаарено петлеенце
гааалено момчееенцее ...
...

баба му, развеселена го хвана за ръчичка и слязоха.

огледах се
и това, което видях
е такава рядкост в градския транспорт

сияещи лица.

i wish that i was bullet proof

2009-03-13T13:10:00.004+02:00

а. си деактивира фб, аз се опитвам да си деактивирам сърцето. и сигурно продължавам да правя глупости, но друго не мога да правя засега. мазохизмът бил присъщ на хората, които се занимават с изкуство, хм. мисля да се оставя на естествения ход на нещата, който ще ми подскаже как да се държа. и каквото стане.

music on. world off.

2009-03-09T16:52:00.006+02:00

слушайки така любимата барокова китара ми се иска да съм на онова тихо мечтано място покрито със зелена свежа трева в пролетен слънчев следобед съзерцавайки синьото осеяно с пухкави облачета небе докато същата тази музика звучи в главата ми и вдъхвам от аромата на първите цветя и разцъфнали дръвчета... (поема си дъх) ...или да живея в просторна зала вместо в тази стая и да пусна тялото мислите и емоциите да бъдат изцяло подвластни на музиката незнаейки това къде ще ме отведе
да дам свобода на стихията, да изразя в каквато и да е форма каквото и да е, изненадвайки себе си, докато краката откажат и вечер изтощена се свлека на пода и заспя.

колко му трябва на човек, за да се почувства щастлив.

...

2009-03-06T10:13:00.002+02:00

and so it is...
just like you said it would be...

...
...
...

today

2009-03-03T14:27:00.002+02:00

освен че е национален празник, ни спряха водата.
от друга страна светът е прекрасно място, стига да живееш другаде.
затова да натиснем бутона на казанчето и да очакваме симфонично щракане с пръсти. тъкмо за рождения ми ден.

малките хитри игри на съдбата или

2009-02-28T12:48:00.002+02:00

каквото там го наричате.
няма абсолютно нищо случайно, независимо за какво се сетите. всичко се е оплело така добре в едно цяло, не можеш да разбереш къде започва и къде свършва и въобще дали има край. по-вероятно да не. но определено е в едно. и докато се чудиш колко е малък света и защо се случва това или онова или защо си се срещнал с еди-кой си "случайно" на улицата, отговора е много прост - защото. защото има причина. защото иска да ти каже нещо. или да покаже нещо. лошото е че често не знаеш обаче как да разчетеш тези малки подсказки. и отново увисва въпроса защо. ами защо. защото така сме устроени. нали обичаме главоблъсканици. но и света е устроен така че да не ни дава отговорите. и така и трябва.

*вие навлизате в града на братската любов*

"Ако беше по-млад, Траут щеше да се изсмее на табелата за братството - бодната върху ръба на кратер от бомба, както всеки можеше веднага да разбере. Но в главата му отдавна вече не се въртяха мисли за това, какъв би могъл и би трябвало да бъде животът на планетата, а пък какъв е в действителност. Земята можеше за бъде само такава, смяташе той, каквато си е.
Всичко беше необходимо. Видя някаква бяла старица, която ровеше в боклучийската кофа. Така и трябваше. Видя бебешка играчка за вана, малко гумено пате, което лежеше на една страна върху решетката на уличния канал. То просто трябваше да лежи там. И така нататък."

закуска за шампиони - кърт вонегът

точно по понеделнишки

2009-02-23T20:12:00.003+02:00

...който започна за мен в 4am. добре че беше питър с колата и се метнах на първия влак. 5 часово придремване и стряскане през 10 мин., по-мъчително е даже от будуването въпреки крайно недостатъчния сън. даже ми провериха билета два пъти, ей така, да ми запълнят времето. аланис мърмореше нещо в ушето и чувството едно такова никакво, ужасно, неудобно и неспокойно. мятай се после на такси, защото s bahn от гара süd до летището с едната смяна на централната щеше да ми струва вероятно изпускане на полета. а летището за пореден път ме изкара извън нерви. гишетата 704-705 са в целия потоп от авиокомпании и безкрайни коридори, където ако си баба на 80 години не знам как би се оправила и вместила във времето. само за да мина през проверката се редях на километрична опашка поне 20 мин. после о, не, ти явно носиш нещо много страшно в тези боти, я ги свали да убием още малко време. бегом по поредния дълъг коридор към паспортна проверка. и си мислиш край, сега само да се добера до един от всичките 60-70 гейта В ...ама не. втора проверка. отново събувай боти, после обувай и навличай бързо всичко по себе си и дивия късмет да пристигна точно за boarding time. машината изплю билета ми 3 пъти, там вече се чудех да се смея ли, да плача ли. качих се до В33 с ескалатор, а после незнайно защо трябваше пак да слезем по стълбичките, за да ни натоварят в автобус (с който пътувах все едно оттук до перник). всичко това в компанията на отвратителни болки в корема и адска мускулна треска на краката от вчера. но пък беше прекрасно, с едно пръстче докосната до мечтата. какво да направя, като не съм техния kind of girl. следва продължение.

ха!

2009-02-18T00:24:00.004+02:00

много настоятелните опити седмицата да започне както свърши миналата - меланхолично, се оказаха неуспешни. или по-скоро в смисъл, че меланхолия около мен имаше колкото си искаш, но пък рефлектира доста слабо - разминах се с малко рев в понеделник на кавър от нов албум на един безмилостен глас, но не заради гласа, а текста, който съответно напомни или по-точно направо си казваше. а вторник както се очакваше да е такъв.. е не беше хич. дори и ужасно реалния сън, който ме държа цял ден не успя да наложи съвсем. взех си хартийката за летене. посмяхме се на пианиста и напълно неподходящите темпа. докато бях на станка се сетих за казаното от ди как тормозещата ме стихия трябва да бъде насочена в нещо заслужаващо си, в случая - танц и се усмихнах сама на тази мисъл. отидох на акустичен меланхоличен концерт, а се залях от смях (не на музикантите, които направиха много много приятен сет). и един обстоен разговор по много предъвквана вече тема на ледения въздух за да си проветря мислите и да си дам сметка за нещо, което отдавна бях разбрала, но явно трябваше да ми го повторят още веднъж. дано не се лъжа и този път съм го проумяла наистина. до тук с игрите. long slow goodbye

неделна късна утрин и неизбежното в главата ми

2009-02-15T10:42:00.006+02:00

независимо какво правя или ще правя, този ден винаги е белязан с особена меланхолична нотка. кафе/шоколад/женски електронни вокали. навън все така сиво, безмилостен вятър и сковани лица гледащи навътре, към себе си, със своите съдби и дълбоко пазени тайни. качват се на автобус със сиви седалки и се изгубват в облаци забрава, за да стигнат до никъде и да слязат в нищото. иронично, колко от нас непрекъснато говорят за топлината, усмивките, очите изпълнени с надежда, блуждаещи някъде далеч, отвъд баналното. а реалността отвръща с шамар (да обърнем и другата страна). има особена не-закономерност/не-справедливост в този свят. тъжно е как хората се предават. оставят се на това, което е. заключват дълбоко в сандъка с чувства всеки порив и копнеж. няма емоция - не боли. защитени в своя стерилен балон.
стюардеси в самолет.
моля затегнете предпазните колани.
аварийните изходи се намират
...кислородните
маски
...
спасителните
жилетки...
...

запазете спокойствие

wtf

2009-02-13T18:25:00.002+02:00

??

(какви ги вършиш)
(приключвай)

сега

the end has no end

2009-02-10T17:52:00.002+02:00

и както и очаквах, така стана. ни повече, ни по-малко. паниката ме пусна в момента в който стъпих на de земя, странно е, сякаш си бях на мястото и изведнъж целия хаос, който ме тревожеше се оказа илюзия. или хаосът тук се превръща в ред там. не знам.
не знам и защо го правя. за да докажа нещо на себе си? е, още едно малко предизвикателство издържано. сега какво.
нямаше и разочарование, знаех много отдавна преди да се случи. даже се радвам. от какво точно и това не знам, няма да се откажа и дори да вървя в грешната посока, ще продължа докато няма накъде повече да се върви. а пътят в живота е мноооого дълъг. така че ще има още накъде. и няма да се обръщам назад.

нерв

2009-02-03T16:32:00.009+02:00

don't panic
airport disco
weather to fly
suture up your future
she's got a reason
caravan girl
one hundred days
windows
just a phase
hurt

but...

...optimistic.

до всички мъже, които не знаят какво искат

2009-01-31T18:45:00.003+02:00

вземете се в ръце и си отворете очите, защото когато най-накрая се плеснете по челото и се сетите, може да е вече твърде късно. да, имаме различни виждания за това 'какво животно е любовта' и 'има ли то почва у нас' и за това какви трябва да са отношенията и какво трябва да представлява една връзка. замислете се за момент как се държите и какво правите за жената до себе си. и ако не я обичате, я пуснете да си отиде. защото ако на вас не ви пука особено, то ние преживяваме нещата тежко. никой ничия собственост не е, за да си държим сметка за каквото и да било.
не можем един без друг, а заедно - проблеми. винаги е било така и така ще бъде. но нека поне уважението остане.

добре че...

2009-01-29T01:20:00.005+02:00

...има дни като този, в който всичко върви нормално, гладко, спокойно, без тръшкане и вътрешни истерии, да оставя настрана за момент капризите си и да си спомня какво е да дишам. и да вървя бавно по тротоара докато вали, и да стъпвам в локвите без да ми пука с чадъра в ръка и да ми става смешно, когато някоя кола мине нарочно през голямата локва точно до мен. и всичко това не е като да се примиряваш, то е по-скоро защитната реакция - когато стигнеш твърде далеч и емоционалния товар стане непоносим.
...

Д :)

всичко е добре, когато свършва добре. набързо събрани (отиваме ли? отиваме.) - кой премръзнал, кой замръзнал, на кой му е топло както винаги, аз с масивната тениска,
ром, бири, фанти, нова прическа, Фотоапаратът. и както винаги, чакането си струваше. ама винаги. на някои им е за първи път и са в шок. на които не им е за първи също.
пианото и вокалът
hurt
nin

и се надъхваме вече къде ще гледаме трент тази година, защото това е едно от нещата които трябва да направим в този живот. т.е. те ни надъхаха.

mindown

до пловдив не мога да отида, но в сф няма да пропусна да ги гледам пак.

wishlist for today:

2009-01-26T13:40:00.004+02:00

- самолетния билет, двупосочен, нормален, с нормални дни за отиване и връщане, нормални часове и цената даже вече е без значение
- прегледа при зъболекаря да е бърз и без последствия
- срещата с мъничетата, които се учат на балет, да е бърза и без последствия
- още една голяма чаша топло мляко с нес, първата не ми помогна
- разговорите по телефона до края на деня (поне) да са по-кратки от 30 мин., ако обичате, имам търпение, но не и време
- да получавам по-бързо отговорите на мейлите, които пращам, особено когато трябва да ги получа по-бързо
- да разбера къде съм си затрила ръкавиците
- малко смелост
- много непукизъм
- световен мир и спиране на глобалото затопляне

ще си облека нещо ярко и ще си сложа розовите очила.
и много шоколад.

голяма червена удивителна

2009-01-24T13:52:00.003+02:00

ако днес се държа ужасно, то е защото ужасно много ме е яд. мога да изям някого направо. би трябвало за такива случаи да има специална стая пълна с неща за чупене. вместо това ще изляза довечера и ще се напия.
много зряло решение.

2009-01-21T00:42:00.002+02:00

home and away
life goes on the same
bury the pain and hold on to love
heal the song, sing along
but what does it change?

oh, this life is so confusing
feels like I'm always losing

come in of knowing everything
but don't say a word, till they teach you the way
words are found too close to the edge
that we don't dare sing

this will turn into something else, something else
and when it does, I'll be somewhere else, somewhere else
where else?

and you said I should be myself
despite all the wrong, dragging you back
forgive and then forgone and on and on and on

but this life is so confusing
feels like I'm always losing

and this'll turn into something else, something else
but when it does, I'll be somewhere else, somewhere else
where else?

след завръщането...

2009-01-19T00:39:00.006+02:00

за много години и то по-добри от предишните :)
след близо двумесечно отсъствие се чувствам сякаш съм се събудила от много дълъг сън. някои неща са същите, някои не. една позната е родила рано сутринта на 1ви януари. хората са гневни и протестират за каквото се сетиш. канят група, за която не бих и помислила че може да поканят и искат да я набутат във "fans". трябва да вляза в час, но всичко с времето си. любимите хора са си същите, безумно много се радвам че съм отново сред тях и това е най-хубавата част от прибирането вкъщи. а най-досадната е че имам да оправям багаж.

дано през новата година нещата да са по-малко сложни и по-лесно разрешими. очертава се да е ключова за много неща. трябва само да си повтарям действай. wish me luck...

P.S.

2008-11-23T07:34:00.004+02:00

2008...

2008-11-22T15:04:00.002+02:00

...

...

...

...

...

:P
...

.
.
.

I'll be coming home next year...

...say goodbye

something new

2008-11-16T23:26:00.002+02:00

http://octopusindustries.org/

при първа възможност отивам на проверка =)

виж колко лесно може да бъде всичко...

2008-11-12T15:31:00.005+02:00

...стига да спре да ти пука. и все пак не можеш.

клопка в собствените ти мисли с ванилов аромат и мека светлина. там е уютно като след тежък ден в компанията на чаша червено вино. почти не усещаш колко механично ръката ти поема крехкото стъкло и отпиваш, после оставяш отново на масата. и пак. и отново. тръпчиво и сладко. упоително. неоставяемо. опитваш, заставяш се, но продължаваш да посягаш към нея. не знаеш какво ще ти даде, но чувстваш, че имаш нужда от това. опасно е, казваш си, но как да се откажа. как, когато ми дава нещо специално...зарежда те с чувството от което имаш остра нужда и в следващия момент те изтощава до припадък. до степен, в която не можеш да се познаеш в огледалото.лице попило хиляди фази на щастие и дълбоко отчаяние. студен душ и временно измиваш червеното петно от белия блян. избелелият.
все така взирайки се пред себе си, където виждаш нищо и всичко. препускайки през събития и случки, оставили послания, които грижливо съхраняваш в свръх секретното чекмедже. опитваш да свържеш всичко в една обща картина - безброй мънички парченца от пъзел. хлъзгави и се изплъзват от ръцете, но все така упорито започваш отначало. взираш се във всеки дребен детайл, всяка казана дума, отправен поглед, жест, усмивка, но забравяш, че трябва да се отдалечиш, за да видиш цялото. придаваш смисъл там, където няма такъв и измисляш логика, за да си обясниш. но картината остава абстрактно размазано петно, което всеки може да тълкува по свой начин, пречупено през стъклените им чаши за вино.

да бъдем реалисти. оставяме алкохолизираното си съзнание да изтрезнее и напъхваме бутилката в хладилника. не, най-добре във фризера. забравяме за нея (или поне се опитваме и търсим нещото, което ще ни накара да забравим за нея).
но някои неща не можеш просто да сложиш на минус 20 градуса и да си въобразиш,че са изчезнали от живота ти. защото то продължава да е там, във въздуха, в чекмеджето, в огледалото, меката светлина, ваниловия аромат...

ten years ago...

2008-10-31T12:46:00.001+02:00

ахой, бон воаяж, вилкомен и хев а найс стей ин бългерия

2008-10-28T02:26:00.002+02:00

преди две седмици смених времето, преди 2 дни отново, днес пак го смених. търся си оправдание за това, че съм тук и пиша глупости, вместо да спя и евентуално аклиматизирам към до болка познатото. казах го и на посрещачите ми тази вечер на летището - продължавам да се връщам тук заради любимите хора. всеки път го казвам. не е лесно, но кога е било? нещата така, както са, ме устройват. имам в пакет all inclusive непрекъснато пътуване, красиви места, динамика, сцени, театри, публика, малки изпитания за нервите и волята, хора които ценят труда ти, коренно различен от обичайния ритъм на живот. това ме прави щастлива. пълноценна. но не съм се отказала за повече. всичко се крепи на висящи във въздуха идеи, които са осъществими, но разбира се, първо трябва да ги приземя. дам... любимото ми "ще видим" кресна нетърпеливо. сега ме чака много дълъг месец до следващото she's got a ticket to ride.

gute nacht.

2008-10-08T22:04:00.003+03:00

някои неща сякаш никога не се променят. което може и да е хубаво. други неща се опитваш да промениш, но без особен резултат. някои промени настъпват точно когато най-малко очакваш. има някои неща, които пък поемат в грешната посока, но за добро предполагам. а дали...

въпросите пак започнаха да валят тези дни като из ведро, направо съм мокра до кости от изливащия се поток от мисли, който безуспешно се опитвам да пресуша с напечатани страници. липсата на компютър беше осезаема, но и приятна в известен смисъл. в стаята беше оглушително тихо. не е чак толкова лошо всъщност да се откъснеш от виртуалния свят за известно време. дори в един момент забравих за минусите от липсата. и все пак, честита нова черна бръмчаща кутия. до събота ще има какво да правя тук и ще спра да мисля. а след това няма опасност, ще съм в света на моцарт и зелената кутия с костюми.

...feel the sunshine on your face
it's in a computer now
gone to the future, way out in space

and you've been so busy lately
that you haven't found the time
to open up your mind
and watch the world spinning gently out of time...

another day...

2008-09-25T21:22:00.002+03:00

нищо специално. но все пак достатъчно май.

разговор с далечна дестинация за близкото бъдеще. ако не друго, поне надежда има :)

авторът на книгата, която чета, споменава автора на последната, която прочетох.

наистина е странно да слушаш нещо много любимо след няколко месеца пауза.

усещам се, че гледам criminal minds заради д-р рийд. много повърхностно от моя страна. и откога започнах пак да гледам телевизия?

остават 2 седмици.

ох няма заглавие. пък.

2008-09-17T17:50:00.003+03:00

кой знае защо, понякога имам онова сладко чувство, че предстои нещо изключително . ключово. съдбоносно. или пък не? но чувството е великолепно. както като малка, когато чаках коледа, с всичкото суетене и лампички, и аромат на бор (което пък от своя страна е тъжно, да убиеш едно малко дръвче, за да усетиш празника?) и подаръците, да. и макар,че винаги съм знаела, че дядо коледа не съществува, пишех писма и атмосферата беше прекрасна, и сладко-тръпчивия вкус на това, което предстои. наистина е чудно как и защо, при положение, че навън е ужасно студено, сиво, мрачно; книгата, която чета е мрачна, меланхолична, но прекрасна. и във всичко това намирам изключително очарование...и вдъхновение. а очаквах есента да ми донесе нещо коренно различно. като например летаргията, която в това време на годината е очаквана гостенка. но не и сега. чета за едно забравено от бога градче, забравени хора, които живеят в него, мъглата на пристанищния бряг, студения дъжд и смъртта, която виси в 3 часа през нощта пред вратите на същите тези хора. и поглеждам навън, усмихвам се и отпивам от топлата чаша и всичко е някак...зареждащо. дали най-накрая някак спонтанно, неочаквано, съм открила очарованието на лошото време? нещо, което винаги ме е смачквало, сега черпя вдъхновение от него? от лошото време в живота. сега очакването на слънцето ще е приятно както никога досега.

p.s. вземи си чадъра/дъждобрана и излез навън.

a song for today

2008-09-10T21:01:00.001+03:00

...

2008-09-04T13:06:00.003+03:00

...безкрайно поле...
есенен вятър...
...разпилени коси
разпилени мисли...

трябва само да затвориш очи
и вече нищо няма значение

безвремие.

там, някъде...сред лъчите на залязващото слънце
...си спасен

...

...ароматът е все така сладък и болезнено познат, извика спомена за нещо неизбежно. и аз знам. и чакам. бавно...бавно...вдишвам спомени
и чувам и виждам всичко толкова ясно, сякаш е било вчера.

не поглеждай назад.
никога.

никога не казвай "никога"
и никога не съжалявай

и сякаш всяко парченце си идва на мястото, за да се погледнеш отстрани и да видиш цялостната картина. всяко нещо се случва, защото го искаш. защото точно тогава, когато трябва, точно както трябва, се случва това, което трябва. и изведнъж разбираш...

...защо

one for the "good" days

2008-08-26T23:39:00.006+03:00

it's not fair.

...

Тези дни са едни от Онези дни, в които искаш да изкрещиш с ВСИЧКА сила. Да избягаш, без значение къде. Да тичаш колкото де държат краката, докато не се строполиш на земята в безсъзнание. Мисли мисли мисли мисли, които не ми дават мира, като рояк оси, жужат, жилят, нахални са...нагло нападат и тревожат, объркват, жилят. Казах ли, че жужат?
И знам защо. Защото идва момента за равносметка.

Скоро. Още една година. А толкова неща не са наред.
Какво ще стане ако рискувам всичко.

Искам да приключа веднъж завинаги с 'хартиите'. Ама наистина много.

Искам някой да ми се обади или да ми напише мейл най-накрая, за да знам ще работя ли или не.

Искам да го видя и да му кажа. Без значение какви ще бъдат последствията. Защото ми писна все на мен да се случва. Не е честно.

Искам да спя спокойно вече.

И да прекарам цял един ден сама, седнала в пясъка, съзерцавайки морето.

И ако може, една септемврийска дата да се изтрие от календара.

И най-накрая някой да види какво се случва отвътре. Защото не мога да обяснявам как се чувствам.

Кой за какво живее. Кой за какво би дал живота си.
И да...
Смисълът.
Разбира се, че го има. Searching...

сладки спомени

2008-08-21T15:25:00.003+03:00

брат ми се върна от магазина с това. без да знае :)

не мога да пиша за феста и за всичко останало, което се случи.

но задължително прочетете тук: http://www.pair-o-eyes.blogspot.com/

посвещавам това на Ем, защото обича бисквити. *намиг*

а морето вече се промени. догодина пак.

it's new dawn, it's a new day, it's a new life for me...and I'm feeling good

2008-08-05T06:43:00.002+03:00

Поредната безсънна нощ. От най-безсънните. Преди малко посрещнах изгрева и се чувствам прекрасно. Не е на добре това. Но...can't help myself. Причина? Хм.
Предната нощ...ъм..ранна сутрин, когато най-сетне успях да заспя, имах от онези много странни, но и прекрасни сънища :) Историята нищо особено - мечтан концерт в малка зала на прекрасен изпълнител, който в края на сета слиза в публиката и подава ръка на...мен...усмихва се и ми подарява...химикалката си(?) и всичко това украсено от компанията на друг още по-прекрасен човек. Станаха много прекрасни нещата. Но и това е една прекрасна утрин, как да не напише човек няколко реда за прекрасните неща в прекрасното интеренет пространство? А да, след това с една фенка имаше борба за химикалката, опита се да ми я отмъкне. Ей чшшш.
Чудя се дали да стана секретарка. Вероятно няма да ме бива. Освен ако в изискванията изрично не е посочено "да владее office-dance: енергична и комуникативна танцова техника (отговаря на тел. обаждания в скок) и отговорност при изпъление на поставените пируети и турове." Танцува ми се, танцува ми се, та н ц ув а ми с е. Мрън бръм блях.
Отивам да чета граматиката пак. А пък животното, което се подвизаваше на терасата скоро не съм го виждала, откакто му изкрещях съвсем неволно, в момент на искрена изненада от моя страна. Все пак живеем на 9-тия етаж... Неведоми са пътищата панелни.

изключ

2008-07-19T17:03:00.002+03:00

не си чувствам краката. но си струваше. винаги си струва.
("...time's gettin on...time's over now...")
бръъъЪЪЪъъъъъмммммм
пейка. (сядай)
гледа ме. но аз не го познавам и си гледам хартийката за едно левче.
бели балони, бели панделки, бели надежди. и бяла лимузина. това вече не се връзва.
бръм бръм бръъъъъмммммм (сигурно се опитва да впечатли някого. или себе си)
идва
въздух въздух въздух. а, ето - отворен прозорец.
*щрак* (знаеш, че няма смисъл от това, но продължаваш да го правиш, защото знаеш, че трябва да го правиш. като много други неща, които трябва...трябва, трябва, трябва)
друг свят е възможен
("...is it too late for me...it's never too late...")
фрапирай лятото
оранжевата метална кутийка нагло ми се зъби. нищо против. аз съм съвестен гражданин на Р. БГ . йей
дрън дрън бръм бла..бла...блаеми шъ съ чуем 'начи шсъ обадя и на Румбата и шъ такоа мхм. ае.
комин. строеж. зелено. асфалт. прах. зелено. строеж. строеж.
квак. забавно и изгодно
("...I'm fallin' down...fallin' down...down on the ground...")
да седна ли, да не седна ли, дали или не...не...ще стоя така
MANGO (на безумно място. но нали се вижда, това е важно. на мен пък не ми харесва)
дръвчетааа...аа... ъм. това беше. пак асфалт и грозен мост.
("...j'en perds la raison...dans la mer du Japon...ля ля льо ньо резоо...данамедюжапоо...")
окосена трева? а. тук тревата НИКОГА не я окосяват. (алилуя)
фрапирай лятото (добре де, разбрах)
OMV. Viva (la vida or death and all his friends)
мммгооррешштооу фиух.
сто стоки
или сто сто-ки
или с то с ток и
или
...
бул. П оф. Ц ет н Ла ар в
строеж. ТЕЦ. строеж
("...outside, traffic's running slowly...I hear it from my window...
...I can't hold the sun...I can't hold the sun...")

...
оглеждам се - полупразно. ще сляза. защото трябва.
("...somewhere between waking and sleeping...")

shame, such a shame...I think I kind of lost myself again...

2008-07-15T23:30:00.003+03:00

Дори не знам как и откъде да започна. Прибрах се преди няколко часа в полусвяст, лепкава и пръскаща се от емоции и вълнение. Толкова много, адски много неща има за разказване. Впечатлителна ли съм или е просто защото приемам всяко нещо като наистина специално и и... както преди време се изрази един познат "попиваш с очи всичко като гъба" или нещо такова беше. Понякога една перфектна комбинация от музика, обстановка, аромат, компания, ако щете нещо уж случайно видято, чуто, ако щете небето или пък дори луната, която точно сега виждам през терасата - сияние, прокрадващо се през черните препускащи облаци, на фона на Antistar... отнасяш се някъде другаде... искам да кажа, перфектна комбинация не е задължително да бъде нещо предварително начертано в съзнанието ти, нещо като твоя си формула за това. То просто се случва в точното време, на точното място. И точно затова е специално. Защото е once in a lifetime.
А сега си представете, че сте на концерт на първата ви тийн музикална обсесия...нещо, което сте чакали години и години...толкова дълго, че в един момент почти сте изгубили надежда, че някога може да се случи точно на вас и то по такъв начин. Дори в последно време сте ги поизоставили, за да обърнете внимание на други също заслужаващи си вниманието групички и изпълнители. И един прекрасен ден БАМ. Ето ти възможност. И от вълнение обикновено не съзнаваш напълно какво всъщност означава това. Докато не се озовеш на няколко метра от сцената и убийственото чакане най-сетне свърши и пред теб от плът и кръв се появят...
Беше специален концерт. От най-специалните. Тази година в това отношение е направо безсрамно силна, ако въобще мога да се изразя така (??) Мястото си беше перфектно - открита площ с басейн, няколко заведения и павильони, неголяма сцена и всичко това оградено с гора. На пръв поглед необичайно, но в последствие сам се убеждаваш, че точно това е мястото. Не че в закрита зала или обичайните места за концерти ще се получи по-малко въздействащо, но така си имаше особена атмосфера. Полъх от Ориента. Повечето хора бяха насядали по земята на големите лилави възглавници и търпеливо (или не чак толкова) очакваха слънцето да залезе и стане време. Нямаше подгряващи и т.н., Massive просто излязоха без много увъртания и ни отнесоха. Нови парчета - страхотни. Чакането си струваше. И ще продължаваме да чакаме търпеливо този нов албум, няма как - ЗD и co. си изпипват работата докрай и поне със сигурност знаем, че резултата няма да ни разочарова. От доброто старо време чухме/видяхме Angel, Safe from harm, Teardrop, Karmacoma, Inertia Creeps (тук беше чудовищно), Risingson, Unfinished Sympathy... от последния албум нямаше. Две нови дами в състава - порцелановата Stephanie с невинно безплътно присъствие и интересен стайлинг и чернокожата дама, която остана анонимна за мен, със забележителни гласови данни. Разбира се, и Horace Andy беше :) Кристално ясен звук, хипнотични ефекти, изчистено и премерено. Акцента падаше върху каквото трябваше. Държат те настръхнал през цялото време. Всички бяха супер енергични, дори в статика. ЗD ме изненада приятно. Не знам колко точно парчета, колко време е продължило всичко...не изпадам в математически подробности...а и какво значение има. Тази музика е безвремие. Потапяш се и изгубваш реална представа за нещата.
Имаше няколко групи нашенци - както се оказа в последствие, сме пътували с две от тях на отиване към Истанбул, но кой би предположил...разпознахме им муцуните в Park Orman. И от Пловдив имаше поне две компании. Вероятно и други е имало, което само може да ме радва. Какво да се прави...щом планината не отива при българския фен, българския фен отива при планината. И по-добре. Така и Истанбул успях да видя най-сетне, даже и една разходка до Принцовите острови намазах.
А публиката... дълго след като беше очевадно, че повече на бис няма да излязат, продължаваше да аплодира и скандира. И на нас не ни се тръгваше. Не, не можете да си представите защо, освен ако не сте били и вие там. Ако не - 2ри август в Букурещ. Дори на мен ми минават 'нечисти' помисли да се занеса натам. Иначе препоръчвам да "опитате" Истанбул ако не сте все още, заслужава си от чая и наргилето до разходката с корабче по Босфора. Доста меко казано. Има опасност да искате да останете още малко и още малко... мдам, трябваше да се върнем в понеделник, а то какво стана. Искам пак.

et cetera, et cetera...facts for whatever...

2008-07-09T14:33:00.019+03:00

И аз си направих блог. Дълго време се дърпах, не съм сигурна защо. Сигурно е било от мързел. Или неувереност... Не че ми липсва вдъхновение, но го пръскам за други неща. Това ще е място без особени претенции за оригиналност или дълбоки житейски мъдрости. Просто поток от мисли в чиста форма. Тези дни си говорих с Еми, която след доста време реши да възстанови своя блог...тя ме насърчи да започна тук. И вчера внезапно, в бурята, реших. Имаше и дъга, която сякаш избликна от полянката пред блока. Толкова близо. А някъде далеч хиляди хора тръпнеха в очакване да се докоснат до нея. Точно преди един месец и аз бях една от тях...точно преди месец...и все така продължавам да преживявам всеки концерт който следва и на който някой познат, било то реален или виртуален, ще присъства. Гледам сетлистите и се вълнувам май повече, отколкото е нормално. Но истината е, че няма как да е другояче. Няма как да се чувствам по друг начин, когато става дума за Тях.
Вчера пратих смс на Ири. Странно е как има хора, с които се познаваш цял живот, а се оказва, че са толкова далечни за теб. А с други те свързва музиката. Било е...по думите и мога да си представя как го е преживяла. Чувството не може да се опише. Твърде много, твърде ярко, за да бъде асимилирано. Една дългогодишна мечта, превърната в реалност...концерт, който се помни цял живот.

В края на седмицата съм на път да сбъдна още една. Ако съм на себе си като се върна, ще разказвам.